Футболът в Афганистан е скован от страх

Кризисната ситуация в страната заплашва да унищожи спорта

падателят от Иран Али Даей (на преден план) е един от малкото футболисти от Средния Изток, които успяха да направят пробив в Европа

© Reuters

падателят от Иран Али Даей (на преден план) е един от малкото футболисти от Средния Изток, които успяха да направят пробив в Европа

"Футболът в Афганистан е на един дъх от колапс." Така германецът Холгер Оберман, помощник за развитието на футбола в азиатската страна, определя нивото на този спорт там. Когато преди четири години Оберман заминава за столицата Кабул, неговата задача е да спечели добро име на футбола и да го популяризира в една страна, дългогодишно потискана от талибаните. Сега обаче насилието в Афганистан достига критични точки и работата на Оберман е пред провал.


Футболистите от националния отбор са дълбоко уважавани като почти всичките си колеги по света. Ползват се с много привилегии и хората им се възхищават. Съществува обаче и друга страна на този вълнуващ свят. Четирима афганистанци, които бяха нападнати от германските служители на границата с Италия, въобще не изглеждаха като звезди. Те идваха от Италия и при арестуването си разказаха, че са национали на Афганистан, които използват благотворителен мач във Верона, за да имигрират.


"Те просто избягаха от необходимост", обяснява 71-годишният Оберман без видима изненада. От края на 80-те години той обикаля света и намира своя дом там, където хората имат нужда от помощ. Последните пет години прекара в кризисни райони като Шри Ланка, който през 2004 г. беше застигнат от разрушително цунами, и Пакистан, където през 2005 г. загинаха близо 30 хил. души след земетресение с магнитуд 7.6 по скалата на Рихтер. Изчезването на половин футболен отбор в Афганистан обаче му се вижда новост. "Младите искаха да избягат и да намерят един нов, по-сигурен живот, какъвто нямат в своята родина. Страхът от нападения от престъпници или талибани е навсякъде", посочва Оберман.




Другата основна тревога, която притеснява местните играчи, е мизерията в Афганистан. "Как да продължаваме да работим така? Дори тези от съотборниците ми, които имат още една работа освен футбола, едвам свързват двата края", твърди националът Маруф Г.


Да си национален футболист на Афганистан няма нищо общо с това да защитаваш цветовете на която и да било друга страна. Повечето от играчите като Али Ахмади, Реза Махмуди и Саид Максууд живеят с по 100 долара на месец от ФИФА. "Дори футболът в Афганистан е на кръстопът", разказва с тъга Оберман.


Впрочем той сравнява най-популярната игра в света с буре с барут. Никой не знае кога някоя граната няма да експлоадира в публиката или теренът няма да бъде взривен от ракета. От години националният отбор играе срещите си в чужбина от съображения за сигурност. Нито мъжкият, нито женският тим, още по-малко училищният или уличният футбол виждат светлина в тунела.


Руска рулетка - така Оберман нарича живота в Афганистан. Веднъж отишъл до Ганзи, минавайки през втория по големина град в страната Кандахар, за да раздаде на местните деца 200 топки от фондация "Сеп-Хербергер" към Германския футболен съюз (ГФС). На връщане Оберман осъзнава, че 12 маскирани и въоръжени мъже с велосипеди го преследват, но все пак успява да избяга. По-късно разбира, че талибаните са ранили тежко трима френски войници от конвой на ООН и са убили жената, която ги е карала. "Сигурен съм, че нападението беше планирано срещу нас", смята Оберман.


Като казва "срещу нас", той има предвид себе си и Али Аскар Лали. В средата на 80-те години, когато СССР нахлува в Афганистан, бившият национал избягва в Германия. Оттогава той живее и работи като треньор в Падерборн. През 2003 г. Оберман го взима със себе си в Кабул по препоръка на ГФС. Това, което виждат там, дълбоко ги потриса - по думите на Оберман "на олимпийския стадион талибаните застрелваха хората в кръг и след това ги бесеха". В същия този град Аскар Лали в ролята си на мениджър на футболната федерация е трябвало да организира международни двубои. Преди първия срещу Туркменистан той си припомня: "Нашият тим не можеше да тренира на стадиона си, защото имаше минна опасност. В деня преди мача една ракета взриви пет апартамента в хотела ни. Ако се бяхме настанили в другото крило на сградата, както беше по първоначален план, нямаше да оцелеем след нападението."


Впоследствие американската армия се заема с охрахата на всичките 25 хил. зрители, престрашили се да посетят стадиона за срещата. Въпреки загубата с 0:2 Афганистан, който допреди това е бяло петно на футболната карта, си извоюва правото да стане член на ФИФА, а Оберман съдейства по програмата "Гол" да се разпределят средства за местната федерация. Докато Лали е селекционер на представителния тим, Оберман посвещава работата си на спортната инфраструктура, като изгражда площадки и обучава треньори, които търсят таланти в страната. Проектът се финансира от спортните федерации и дарения. ГФС например изпраща тренировъчни екипи, топки и обувки, а "Мерцедес" - един микробус. След това по думите на Оберман настъпва "бум на футбола в страната". Срещите от А-лигата са наблюдавани редовно от около 20 хил. зрители. А сега? "Максимум 3000, казва той. - Броят им намалява всяка седмица с всяко следващо нападение. Страхът се върна и заплашва да унищожи всичко постигнато, дори в женския футбол." Преди пет години пет момичета започват да тренират с Оберман, а сега техният брой е 6000.

Ключови думи към статията: